Постинг
13.04.2008 18:56 -
Из Мемоарите на един простолуд: Една идея повече благоприличие в тоалетната,моля!
Автор: bestregards
Категория: Изкуство
Прочетен: 1757 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2008 19:29
Прочетен: 1757 Коментари: 4 Гласове:
0
Последна промяна: 13.04.2008 19:29
Няма да се разпростирам върху писането по стените, неплащането на стотинките, пререждането, непускането на водата/седалката, онанизма, наркоманията, секса и одрискването. В малка степен урокът се отнася към опикаването и немиенето на ръцете. Тези проблеми са добре известни. И все си мисля с висока степен на хуманизъм, че са по-скоро плодове на инциденти и временни умопомрачения, отколкото на липсата на полезни навици или наличието на зловредни такива. Моят урок по благоприличие беше различен.
Слязох от маршрутката и ми се прищя раздвижване. Kaufland разходка, естествено! Само пресичам и съм там. Реших да свърша още нещо колкото полезно, толкова и наложително. Обадих се на една дружка и тя да се раздвижи. Трябваше да я изчакам в такъв случай. Е щях да загубя излишно част от свободното си време след работа /2-3часа/, но добринка да сторя.
След известно чудене и колебание докато чакам, реших да свърша и още нещо - колкото полезно, толкова и наложително - облекчаване на малката физиологична нужда, която напираше още на излизане от работа, но която потисках, както много други нужди през работно време а и малко след това /когато не желаеш колега да те чака...например/.
Тъкмо ,по бегъл спомен за това коя е вратата на женската тоалетна, се ориентирах натам, отмествайки тежката врата / стресче - на вратите само картинки без надпис и мъжката картинка също е с рокличка!/, изчаквам за секунди излизащото от първата кабинка момиче и телефонът звънна. Приятелката по Закона за всеобщата неразбория взела, че пристигнала по-бързо от очакванията ми.
- Тъкмо влизам в кенефа! - изливам мощно целия стрес от ситуацията.
Затварям телефона, отварям вратата, а от втората кабинка се извисява и проехтява по станиславовски възмутен глас:
- Ке-неееф!!!! За пръв път в живота си чувам някой да нарича така.... тоа-летната!! Боже какви....
Гласът не беше бабешки, а на жена на средна възраст и реакцията изпълваше цялото помещение с възмущение.В първия момент след същисването ми идеше саркастично да се извиня на засегната от неприличната ми реч дама, а и вече се бях затворила и залостила във възтясната първа кабинка. Но чишкането /тази дума добре ли е, скъпи дами?/ беше по-важно. Точно тази тоалетна си беше вонящ кенеф, защото тоалетните чинии са толкова малки, че човек може много да се опикае ако не прояви свръх прецизност / може би германския Kaufland стандарт предполагаше точно такава и нито идея по-малка прецизност/. Не се питайте доколко аз проявих прецизност, но свърших криво-ляво. Дамата също беше свършила, трополеше и мърмореше нещо в теснотията. След невротичното щракване и замахване на вратата чух няколко крачки мощно набиване на дамски токове. Миене на ръце май не чух. Размина се с друга жена като че ли, мърморейки нещо. Стаих се и това си е. Нещо отвъд нормалното присъствие и афект усещах. За малко си помислих даже, че дамата ще ме изчака да се разправи с мен - нарушителката на благоприличието в деликатната тоалетна обител.
Докато разказвах на приятелката си случката злоупотребих още няколко пъти с думата "кенеф", за да си възстановя достойнстото след нахокването и сплашването. Но приех и урокът - в съзнанието ми и в речта ми , също както в Kaufland, има един тесен и вонящ кенеф и понякога решавам да свърша нещо колкото полезно, толкова и наложително в него.
Слязох от маршрутката и ми се прищя раздвижване. Kaufland разходка, естествено! Само пресичам и съм там. Реших да свърша още нещо колкото полезно, толкова и наложително. Обадих се на една дружка и тя да се раздвижи. Трябваше да я изчакам в такъв случай. Е щях да загубя излишно част от свободното си време след работа /2-3часа/, но добринка да сторя.
След известно чудене и колебание докато чакам, реших да свърша и още нещо - колкото полезно, толкова и наложително - облекчаване на малката физиологична нужда, която напираше още на излизане от работа, но която потисках, както много други нужди през работно време а и малко след това /когато не желаеш колега да те чака...например/.
Тъкмо ,по бегъл спомен за това коя е вратата на женската тоалетна, се ориентирах натам, отмествайки тежката врата / стресче - на вратите само картинки без надпис и мъжката картинка също е с рокличка!/, изчаквам за секунди излизащото от първата кабинка момиче и телефонът звънна. Приятелката по Закона за всеобщата неразбория взела, че пристигнала по-бързо от очакванията ми.
- Тъкмо влизам в кенефа! - изливам мощно целия стрес от ситуацията.
Затварям телефона, отварям вратата, а от втората кабинка се извисява и проехтява по станиславовски възмутен глас:
- Ке-неееф!!!! За пръв път в живота си чувам някой да нарича така.... тоа-летната!! Боже какви....
Гласът не беше бабешки, а на жена на средна възраст и реакцията изпълваше цялото помещение с възмущение.В първия момент след същисването ми идеше саркастично да се извиня на засегната от неприличната ми реч дама, а и вече се бях затворила и залостила във възтясната първа кабинка. Но чишкането /тази дума добре ли е, скъпи дами?/ беше по-важно. Точно тази тоалетна си беше вонящ кенеф, защото тоалетните чинии са толкова малки, че човек може много да се опикае ако не прояви свръх прецизност / може би германския Kaufland стандарт предполагаше точно такава и нито идея по-малка прецизност/. Не се питайте доколко аз проявих прецизност, но свърших криво-ляво. Дамата също беше свършила, трополеше и мърмореше нещо в теснотията. След невротичното щракване и замахване на вратата чух няколко крачки мощно набиване на дамски токове. Миене на ръце май не чух. Размина се с друга жена като че ли, мърморейки нещо. Стаих се и това си е. Нещо отвъд нормалното присъствие и афект усещах. За малко си помислих даже, че дамата ще ме изчака да се разправи с мен - нарушителката на благоприличието в деликатната тоалетна обител.
Докато разказвах на приятелката си случката злоупотребих още няколко пъти с думата "кенеф", за да си възстановя достойнстото след нахокването и сплашването. Но приех и урокът - в съзнанието ми и в речта ми , също както в Kaufland, има един тесен и вонящ кенеф и понякога решавам да свърша нещо колкото полезно, толкова и наложително в него.
Мемоарите на една психоложка - пета част
Мемоарите на една психоложка - шеста час...
Из мемоарите на един простолуд: Последни...
Мемоарите на една психоложка - шеста час...
Из мемоарите на един простолуд: Последни...
Следващ постинг
Предишен постинг
Относно миенето на ръцете... сетих се за една случка, която ми бяха разказали... две дечица били в някаква обществена тоалетна на мивките... от една кабинка излиза мъж и отива да си мие ръцете, а децата го питат:
- Чичко, чичко, защо се миеш? Да не ти е мръсна п...?
цитирай- Чичко, чичко, защо се миеш? Да не ти е мръсна п...?
музо моя!!!!!! :-))))))))))))
а в тоалетните в Кътлиф Фарм, Таунтън, Обединено кралство, на всяка врата имаше картинка с надпис:
NOW WASH YOUR HANDS!
Не помня дали в обикновените тоалетни на британците имаше такива, така че ще те излъжа ако кажа, че бяха сложени специално за "students from Eastern Europe"....
цитирайа в тоалетните в Кътлиф Фарм, Таунтън, Обединено кралство, на всяка врата имаше картинка с надпис:
NOW WASH YOUR HANDS!
Не помня дали в обикновените тоалетни на британците имаше такива, така че ще те излъжа ако кажа, че бяха сложени специално за "students from Eastern Europe"....
да.. и аз съм минал през юк тоалетни с подобни надписи.. а там където бяха мивките.. имаше "от тук се пие вода"... "тук се мият ръце"... струваше ми се странно, но тогава бях млад и глупав... лошото е, че сега пак ми е странно :)
цитирайТо и кенеф е много на тия "тоалетни", май най-точната дума за тях е Нужник, така по селата наричат тия "заведения". Влизаш, свършваш си нуждата и излизаш.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1791