Пръкнала се във Пустинята без оазиси
една злощастна сврака (антитотемна направо според някои!)
И безброй миражи изпълвали пустинния живот на тази глуповата кака.
Но ето, че веднъж - безцелно пак си  тя хвърчала -
костенурка свраката съзряла!
И кълвала, и кълвала, и кълвалааа...( че доста пясък от миражите била изяла)
Човката съдрала, в чудо се видяла, но се уверила и се удивила- Костенурка истинска! Съвсем живичка!

- Ай ай ай! Колко ми е драго, животинкеее мила!!!
Как я караш в таз пустиня?
Аз все хвърча ли  хвърчаа и о злощастие:
 оазис досега така и не видях!

- Аааа.. не знам - аз съм си щастлива....
Имам си оазис във корубката...
Мъдра съм - миражите са ми приятели, 
сладко с тях си хапвам пясък...
Дерзай, сврачке, ето приятел и на теб веднага ставам! 
Ех, че благородно се раздавам!

А свраката се побърква!
Много я човърка оазисът в тази черупка!
Но де се е чуло и видяло сврака и костенурка в една корубка!
И за да не се побърква и да не я човърка, рекла си:
- Бах миража,  пак ми се е привидяло!
Ах, пък че и  да знам от де 
как на костенурката черупката се краде!
Ако срещна лисица непременно ще я попитам.
Само да не е 
лисица дето сиренце краде....

А костенурката си рекла:
-  Бах му! На таз пък сврака какво й стана?! 
Започна така приятно,
а се развълнува непонятно и
отплува....
Абе искаше да ми гепи корубката, ама звучи грозно и да кажеме значи, 
че просто беше слънчасала ...
еееее нищооо виждам безброй сбирки с по 7 бирки
чакат ме пясъчни, пясъчни......