На Д.

Жадни устни, лепкави от похот -
изстиващи следи на плужек
по тяло на жена,
която някога била е майка
на дете,
премазало със камък плужек.

Жадни устни, лепкави от похот -
изстиващи следи от плужек,
смазан от дете със камък и
преродил се в мъж,
защото зло не знаел що е,
когато бил е плужек.

Мъжът любов
сега не знае що е.
Дори екстазът си преглъща,
защото пази
да не се роди детето.
/Душата му на плужек
помни, че камък е надвиснал...
B битието./.
Завързва нероденто на възел,
- повива го жената
и го хвърля в коша -
досущ умиращ плужек.

А някой ден ще се роди детето.
На майка си, на татко си ще каже,
че няма книга на злините,
че всеки с камък може да премаже.

бести...
поздрави!

дойде ми...

добре че никога не ми идва с пълна сила.... ;-))))))

има и много чувство за хумор... или поне така го чувствам...

Много гневно, кой ли плужек го е предизвикал?

мммм интересен въпрос... дали изобщо плужекът го е предизвикал? или детето? мъжът? майката? жената?

а иначе веднъж Д. беше в ролята на студенослузестия плужек.... но това беше отдавна и сега не е толкова важно... просто асоциация с бледен спомен....