II.

-          Каква толкова важна информация имаш? Какво ти казах – събирай я и като имам време ще я видя.

-          Утре в 11 ч., ако желаете можете да отидете в църквата.

-          Какво, омъжва ли се? Най-после....Че за какво да ходя? За кум?!

-          Няма сватба за съжаление.

-          Е умряла ли е?

-          Да.

-          Това не го очаквах.

-          Вчера са я открили. В хотел. Сама.

-          Това не го очаквах.

-          Непреодолимо нещастна е била. А и четох някъде, че хората се раждат самоубийци.

-          Доколкото я познавам  може и да е била щастлива... Тя умееше да се засмее и на тези неща... все клонеше към крайности – или беше щастлива до идиотизъм или страдаше умопомрачително и пак се смееше после на всичкото. Все пак си мислех, че умее да се контролира... така усещах. Казваше, че няма смисъл от убийството, защото рано или късно  така или иначе ще се мре...

-          Тъжна е останала през цялото време според информацията, която събирах.

-          Хм! Май е време да ме запознаеш с цялата информация.

-          За близо три години доста се събра. Някой може да напише цял роман.

-          Е не ми е дошло чак толкова време. Резюмирай. С какво се е занимавала.

-          Пътуваше през цялото време. Имаше писателски талант.

-          Имаше всякакъв, но нямаше подкрепа.

-          Имам част от разказите – „Без  теб”, „Без  съдба”, „Без дом”...

-          Как така без дом? Имаше пари да си купи 5!!

-          Не е купувала жилище.

-          Явно не трябваше да й оставям толкова пари. Много са били за нея и не са я радвали.

-          Май не я ощасливихме.

-          Все ме преследваше с въпроса дали съм щастлив. Щастие. Глупаво е да живееш с такава цел. Но си мислех, че тя може и да бъде щастлива. Само пари й липсваха. Инвестирах в щастие и  се провалих.Защото щастието е глупаво.

-          Имала е и много радостни моменти, но като цяло... била е като вдовица.

-          Моята вдовица. Ха-ха. Можеш да се освободиш от колекцията си. Вече няма смисъл от нея. А и авторката на романа я няма. Нещо друго интересно....

-          През цялото време ме е търсила. Също е събирала информация за вас. Търсила е и гроба ви.

-          И не е намерила нищо. Няма никой мой близък тук.

-          Да . Търсила е брат ви. В Лондон. Само от бивши колеги е намерила оскъдна информация и то за времето малко след окончателната ви раздяла.

-          Да . Получила е  безполезната информация, че съм задник, защото това вече и сама го беше узнала.

Какво е направила с парите?

-          Почти не ги е похарчила. Вложила е малко в семейния бизнес. Помогнала е на близките си . Живеят спокойно и добре.

-          Прибери ги. Дадох ги на нея.

І.

-          Ха-ха . Видя ли какви станаха очите й като чу цифрата. Като на анимационните герои. За малко щях да дойда. Такава беше навремето. А не тази сива мишка, в която я е превърнала мизерията.

-          Доста стъписана беше през цялото време.

-          Така  се стъписваше  навремето,когато решавах да я имам.

-          Даже не забеляза какво подписа.

-          На всичко повярва.Та тя не е виждала в живота си завещание.

-          Мисля, че много ще се натъжи, когато възприеме случилото се.

-          Мисля, че още утре ще скача до тавана от радост.

-          Имах чувството обаче, че всеки момент ще се осъзнае и ... особено като попита за урната ви.

-          Даже мъртъв и разпръснат на пепел иска да ме докопа. Ха-ха.