Постинг
02.11.2009 21:49 -
Един странен ден още преди 14-ти ноември: Из писмо до Е.
значи днес трябва да си се преместила в твойта крепост....
много хубаво писмо! виждаш ли оскъдицата от изживяванията колко добре се отразява на емоциите около едно смислено ежемесечното събитие - от сладко по-сладко...колко е хубаво, че имаш обект на възхищение. а при мене мъжете са си прасета - по-лоши и от гейове, защото гейвоете поне стават за приятелки. престраших се и гледах ужасния филм на Триер и стигнах до прозрението, че Антихристът - това е Мъжът!!
днес няма да карам по генералните въпроси, а по конкретно днешния, а той е че беше подозрително хубав ден. не знам дали защото си починах най-най-чешитски и безпардонно през уикенда, но цял ден бях в едно особено състояние на блаженство, радост, смях, благост и хармония.... радост и щастие, които по принцип са ми природата, но ако ми се случат в пълния си блясък ще ме подлудят и убият, защото е толкова атипично да има такъв ден за мен. дори две коли ми спряха да мина по улицата /да ме довършат ей така преди прибиране със странно културното си поведение/, като аз пък и на двете също отстъпвах и спокойно можеха да минат без да излязат нахални. дали против уроки, дали от мнителност, но все се чудех цял ден какво ще да се е случило лошо или какво лошо ще се случи - внезапно уволнение, някой близък да се е гътнал, аз да се гътна. и страх от свински грип дори развих. на прибиране даже реших пак да си поиграя на параноя в тъмното против уроки и ми мина ужасната мисъл дали пък сега няма да ме изядат кучетата /защото кучетата все още ядат хора в България, не знам дали си разбрала/, после ми се стори, че единствения задаващ се човек ме наближава доста бързо и има доста деградирал и пиян вид, а после бипна врата... прибрах се в мойта крепост,очаквайки врагът да ме изненада и там. но и вкъщи нищо лошо пу-пу пу! да ги посерат кокошките. извадих телефона да проверявам другите, но вече си знаех, че няма нищо. странен ден. странен. и сега ти пиша за мнимата си параноя - ей така за всеки случай пак против уроки - да има нещо тъмно и недоволно от мене, че ако взема прекалено да се зарадвам....
надявам се в новия ти дом да не те спохождат такива мисли за кучета и деграданти.... цар и господар си е човек като живее сам, но си е и самотия, колкото и да се опита да извлече положителното. обаче ако все още се отдаваш на писателстване - настъпи твоето време да се развихриш. пък и това инженерство сигурно доста те занимава. ..
това писмо много ми хареса. ще го публикувам в блога. :-) продължава странната добра орисия в този ден. ще взема да си лягам, да се скривам под юрганчето, докато още всичко е хубаво и не ме е докопало лошото.
много хубаво писмо! виждаш ли оскъдицата от изживяванията колко добре се отразява на емоциите около едно смислено ежемесечното събитие - от сладко по-сладко...колко е хубаво, че имаш обект на възхищение. а при мене мъжете са си прасета - по-лоши и от гейове, защото гейвоете поне стават за приятелки. престраших се и гледах ужасния филм на Триер и стигнах до прозрението, че Антихристът - това е Мъжът!!
днес няма да карам по генералните въпроси, а по конкретно днешния, а той е че беше подозрително хубав ден. не знам дали защото си починах най-най-чешитски и безпардонно през уикенда, но цял ден бях в едно особено състояние на блаженство, радост, смях, благост и хармония.... радост и щастие, които по принцип са ми природата, но ако ми се случат в пълния си блясък ще ме подлудят и убият, защото е толкова атипично да има такъв ден за мен. дори две коли ми спряха да мина по улицата /да ме довършат ей така преди прибиране със странно културното си поведение/, като аз пък и на двете също отстъпвах и спокойно можеха да минат без да излязат нахални. дали против уроки, дали от мнителност, но все се чудех цял ден какво ще да се е случило лошо или какво лошо ще се случи - внезапно уволнение, някой близък да се е гътнал, аз да се гътна. и страх от свински грип дори развих. на прибиране даже реших пак да си поиграя на параноя в тъмното против уроки и ми мина ужасната мисъл дали пък сега няма да ме изядат кучетата /защото кучетата все още ядат хора в България, не знам дали си разбрала/, после ми се стори, че единствения задаващ се човек ме наближава доста бързо и има доста деградирал и пиян вид, а после бипна врата... прибрах се в мойта крепост,очаквайки врагът да ме изненада и там. но и вкъщи нищо лошо пу-пу пу! да ги посерат кокошките. извадих телефона да проверявам другите, но вече си знаех, че няма нищо. странен ден. странен. и сега ти пиша за мнимата си параноя - ей така за всеки случай пак против уроки - да има нещо тъмно и недоволно от мене, че ако взема прекалено да се зарадвам....
надявам се в новия ти дом да не те спохождат такива мисли за кучета и деграданти.... цар и господар си е човек като живее сам, но си е и самотия, колкото и да се опита да извлече положителното. обаче ако все още се отдаваш на писателстване - настъпи твоето време да се развихриш. пък и това инженерство сигурно доста те занимава. ..
това писмо много ми хареса. ще го публикувам в блога. :-) продължава странната добра орисия в този ден. ще взема да си лягам, да се скривам под юрганчето, докато още всичко е хубаво и не ме е докопало лошото.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1791
