Постинг
03.03.2010 02:40 -
Импулсивни покупки в хипермаркета вечерта на 14-ти март
Автор: bestregards
Категория: Изкуство
Прочетен: 2058 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2010 13:05
Прочетен: 2058 Коментари: 2 Гласове:
3
Последна промяна: 03.03.2010 13:05
Ето ги! Ха! И нищо общо с рекламите. Всичко е китайско, шаренко, умалено, бутафорно .. като за детска игра наужким. Някой хваща ли се вече на „всичко за 1лв.”/та макар в случая да е всяко за 1,99лв. – много хитро няма що!/ ?!
Я!!!:
СТЪКЛЕНИ ТОПЧЕТА! Толкова много и в толкова сладка кесийка-мрежаичка. Явява ми се май неосъзнавана детска мечта. Има и на кого да ги подаря...Ако обаче се изпотрепят от толкова много топчета разпиляни по пода като в глуповата американска комедия? Само че нали знаеме, че когато е наистина не е много смешно и боли. ..Много са дребни. Но ето едно голямо бяло...И едно голямо черно. Дали в другите кесийки големите топчета са различни на цвят? Не. Стъкленото ми топче мечта обаче е голямо, прозрачно, с мехурчета вътре и пречупва светлината. Още ми е приказно пред очите. Намерих го на земята. Аз почти никога не намирам нищо.После го изпуснах, когато баба ме поведе за ръка и дълго време мълчах покрусена и не посмях да кажа, че съм взела нещо от земята. Тези май не са много прозрачни. А дали наистина са стъклени?!
ГУМЕНИ ПАТЕТА!!! Някой ми беше казал, че не се намират такива вече от много време насам /от толкова много, колкото е от времето, когато мечтаех за стъклени топчета/. Единствените джунджурии с неумален, а дори напротив – леко по-голям размер. Едно розово гумено пате, едно зелено и две черни /кой пък ще си вземе черно?!/. Взимам розовото. Има и на кого да го подаря. Много приятно ще го изнедам може би. Но пък не се подарявало преди раждането /бабина диветина като тази, че цветя не се носели в болница – та цветята са за живите!/.... може да го пазя това пате до щастливото събитие... Стискам го. Фъска, а не е с пискалка. Съвсем като любимите ми гумени играчки от времето, когато ги гризях, лигавех и фъсках. Дали да не взема и зеленото, докато има все още свестни цветове. Доближи ме бременна майка , която се умили от розовото гумено пате в ръцете ми и се отцепи от семейството си, поведено от великия вожд към щандовете с месо и колбаси. „Я, гумени патенца! Ела, маме да ги видиме”- подкани младата бременна майка малко няколкогодишно момченце. Мъжът нетърпеливо, мъжествено, глуповато и безсърдечно се спря в НЕ-фраза.
НЕ!!! съм и аз. Метнах патенцето бързо като леко попарена и бързо продължих нататък. Джунджурийки и шаренийки ненужни, а докато се усетиш и си навзел вече десетина /по 2лв. всяка/.Грабнах по пътя почти редовната кутия портокалов сок 2 л за 1,99 лв./но сега с 20 ст.по-малко!-о, малко по-голяма малка радост тази вечер/ и се върнах за пазарската чанта. Нищо че няма да събера в нея и няколко кисели млека.
ПАЗАРСКАТА ЧАНТА. По начало дойдох за нея тази вечер в хипермаркета, а и да се поглезя по случай почивката утре. Съвсем нищо общо с рекламата. Освен, че е маломерна е и със съвсем различен десен – чернобяла ретро фотография на джентълмен ирландски сетер. Почти стилна за пазарска чанта, но и малка за пазарска чанта... Я! То имало и с ретро фотография на трима дребнопородисти джентълмени. Ирландският сетер е по-красив, но по порода така тъжен и самотен. А тези са трима – колкото повече, толкова по-весело! И е малка, защото това е пазарска чанта против лакомия – ще купувам само колкото може да побере. Край на найлоновите торби – този символ на мизерията.
Розовото гумено пате го няма. Намери и то компания, в която ще го обичат поне двама.
Пей сърце с новата пазарска чанта! Но НЕ! Финансови ли притеснения, любовна ли мъка? ... Пак се е насъбрал и трепти тих океан от плач вътре. И нищо не ми се дощя за глезене. Така бързо секваха всички импулси. Не можеш да излъжеш сърцето с нова чанта, компания от трима веселяци и почти сбъднати мечти за стъклени топчета... и най-вече розовото гумено пате е за млади майки, а ирландецът беше все пак много по-красив. Не мога да излъжа сърцето си, колкото и да го дресирам да живее като дребнопородист веселяк в хипермаркета ...колкото и да се опитвам да живея хипермодерно неангажирано. Не мога да излъжа сърцето си. Освен ако нямам сърце. Но защо ли им е тогава на безсърдечните да лъжат... Не мога да залъжа разума си. Много скоро пазарската чанта с дребнопородистите джентълмени може да бъде единствената ми шикозна чанта, напомняща за добрите стари времена... А пък за здрава найлонова торба може само да се моля...
Дали утре да не си купя стъклените топчета? /Поне една сбъдната детска мечта./ И черното гумено пате?/...защото все пак е симпатично и определено не е за млади майки../ И пазарската чанта с ирландеца ? /Защото сега забелязвам, че тримата дребнички веселяци хич не са джентълмени, играят покер и са с бомбета.../. Надявам се поне на едно - в хипермодерните времена да не мъчат животинките така, както ги мъчеха някога за да ги фотографират като човеци, /но по-големи сладури/.... онези времена, когато даже не мечтаех за цветна картичка с куче в костюм, с шапка и папийонка.
Я!!!:
СТЪКЛЕНИ ТОПЧЕТА! Толкова много и в толкова сладка кесийка-мрежаичка. Явява ми се май неосъзнавана детска мечта. Има и на кого да ги подаря...Ако обаче се изпотрепят от толкова много топчета разпиляни по пода като в глуповата американска комедия? Само че нали знаеме, че когато е наистина не е много смешно и боли. ..Много са дребни. Но ето едно голямо бяло...И едно голямо черно. Дали в другите кесийки големите топчета са различни на цвят? Не. Стъкленото ми топче мечта обаче е голямо, прозрачно, с мехурчета вътре и пречупва светлината. Още ми е приказно пред очите. Намерих го на земята. Аз почти никога не намирам нищо.После го изпуснах, когато баба ме поведе за ръка и дълго време мълчах покрусена и не посмях да кажа, че съм взела нещо от земята. Тези май не са много прозрачни. А дали наистина са стъклени?!
ГУМЕНИ ПАТЕТА!!! Някой ми беше казал, че не се намират такива вече от много време насам /от толкова много, колкото е от времето, когато мечтаех за стъклени топчета/. Единствените джунджурии с неумален, а дори напротив – леко по-голям размер. Едно розово гумено пате, едно зелено и две черни /кой пък ще си вземе черно?!/. Взимам розовото. Има и на кого да го подаря. Много приятно ще го изнедам може би. Но пък не се подарявало преди раждането /бабина диветина като тази, че цветя не се носели в болница – та цветята са за живите!/.... може да го пазя това пате до щастливото събитие... Стискам го. Фъска, а не е с пискалка. Съвсем като любимите ми гумени играчки от времето, когато ги гризях, лигавех и фъсках. Дали да не взема и зеленото, докато има все още свестни цветове. Доближи ме бременна майка , която се умили от розовото гумено пате в ръцете ми и се отцепи от семейството си, поведено от великия вожд към щандовете с месо и колбаси. „Я, гумени патенца! Ела, маме да ги видиме”- подкани младата бременна майка малко няколкогодишно момченце. Мъжът нетърпеливо, мъжествено, глуповато и безсърдечно се спря в НЕ-фраза.
НЕ!!! съм и аз. Метнах патенцето бързо като леко попарена и бързо продължих нататък. Джунджурийки и шаренийки ненужни, а докато се усетиш и си навзел вече десетина /по 2лв. всяка/.Грабнах по пътя почти редовната кутия портокалов сок 2 л за 1,99 лв./но сега с 20 ст.по-малко!-о, малко по-голяма малка радост тази вечер/ и се върнах за пазарската чанта. Нищо че няма да събера в нея и няколко кисели млека.
ПАЗАРСКАТА ЧАНТА. По начало дойдох за нея тази вечер в хипермаркета, а и да се поглезя по случай почивката утре. Съвсем нищо общо с рекламата. Освен, че е маломерна е и със съвсем различен десен – чернобяла ретро фотография на джентълмен ирландски сетер. Почти стилна за пазарска чанта, но и малка за пазарска чанта... Я! То имало и с ретро фотография на трима дребнопородисти джентълмени. Ирландският сетер е по-красив, но по порода така тъжен и самотен. А тези са трима – колкото повече, толкова по-весело! И е малка, защото това е пазарска чанта против лакомия – ще купувам само колкото може да побере. Край на найлоновите торби – този символ на мизерията.
Розовото гумено пате го няма. Намери и то компания, в която ще го обичат поне двама.
Пей сърце с новата пазарска чанта! Но НЕ! Финансови ли притеснения, любовна ли мъка? ... Пак се е насъбрал и трепти тих океан от плач вътре. И нищо не ми се дощя за глезене. Така бързо секваха всички импулси. Не можеш да излъжеш сърцето с нова чанта, компания от трима веселяци и почти сбъднати мечти за стъклени топчета... и най-вече розовото гумено пате е за млади майки, а ирландецът беше все пак много по-красив. Не мога да излъжа сърцето си, колкото и да го дресирам да живее като дребнопородист веселяк в хипермаркета ...колкото и да се опитвам да живея хипермодерно неангажирано. Не мога да излъжа сърцето си. Освен ако нямам сърце. Но защо ли им е тогава на безсърдечните да лъжат... Не мога да залъжа разума си. Много скоро пазарската чанта с дребнопородистите джентълмени може да бъде единствената ми шикозна чанта, напомняща за добрите стари времена... А пък за здрава найлонова торба може само да се моля...
Дали утре да не си купя стъклените топчета? /Поне една сбъдната детска мечта./ И черното гумено пате?/...защото все пак е симпатично и определено не е за млади майки../ И пазарската чанта с ирландеца ? /Защото сега забелязвам, че тримата дребнички веселяци хич не са джентълмени, играят покер и са с бомбета.../. Надявам се поне на едно - в хипермодерните времена да не мъчат животинките така, както ги мъчеха някога за да ги фотографират като човеци, /но по-големи сладури/.... онези времена, когато даже не мечтаех за цветна картичка с куче в костюм, с шапка и папийонка.
Търсене
За този блог
Гласове: 1791
