Постинг
14.07.2008 21:20 -
Из Дневникът на един простолуд: Котки на 14 юли 2008
Автор: bestregards
Категория: Изкуство
Прочетен: 4062 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2008 21:39
Прочетен: 4062 Коментари: 22 Гласове:
0
Последна промяна: 14.07.2008 21:39
Аууу че вони! Премествам се, но не защото вони, а защото неочаквано искам да поема от сутрешното слънце. Иначе стоя все там под сянката откак е горещо лято. Слънцето напича жестоко още от сутринта. С напредването на часовете севсем ще е недосегаемо. Сега поне има ветрец. Лъхва ме пак вонята, но се сещам, че това е котката от онази сутрин. Вече не ми е толкова неприятна миризмата й.
Онази сутрин котката лежеше издута и леко разпиляна на асфалта. Като съборена пенсионерска торба пълна с червиви ябълчици, донесени от село. Колите я заобикаляха. Да я бяхте заобиколили, докато беше жива! Или по-добре всъщност, че не се случи някой добряк за малкия инцидент, та да претрепе себе си, че и някой друг. А и никога котешкият живот не е струвал колкото един счупен фар или смачкана ламарина. Един стар и добродушен котарак беше убит на село, защото беше заклещил безнадеждно главата си в пластмасова тръба и мятайки се беше потрошил няколко корена корнишони.
Вечерта някой беше пренесъл или метнал котката в тревата под дръвчето до оградата. Днес гледам и изоставените Кауфланд торби са там до нея. Навремето, когато откриваха "евтиния" хипермаркет можеха да се видят такива торби на още 2-3 места. Хората се награбиха като невидели, но някои не можеха да си отнесат всичко. Тогава пак беше жега. А сега сме вече научилисе, че няма келепир. Колкото и да тежат торбите, ние бедняците без коли, си ги мъкнеме стоически. Но днес тези свръх купени торби послужиха чудесно за котешката панахида. Самите те бяха загинали на 13-14 юли в дните на откриването и великото потребителско стълпотворение преди две години. Там в котешкия рай разликата във времето на озоваването на торбите и котката до оградата не съществува. Никой не пъди котката от торбите. Всъщност даже само торбите са се разложили и цял куп охладени пилешки бутчета, затоплени леко от юлското слънце, са сега на котката.
В този ред на идилични мисли се омайвам и от прииждащите чисти по понеделнишки коли, блестящи и горди на слънцето, като котки след сутрешния тоалет. А отвътре ме гледа с котешко диво и абсолютно желаещо любопитство чист и спретнат по понеделнишки хубавец. И в този поглед аз съм мимолетната и най-съкровена негова мечта. Иска да ме целува бавно и дълбоко от долу до горе. За кратък миг изниква въпросът: " Боже, това момиче - моята принцеса, моята мечта - защо виси по спирките?!". Хубавецът обаче не долавя тази мисъл, защото отминава бързо. Иначе би спрял, за да седна завинаги до него.
Маршрутката ме подминава също. Тайно се радвам, защото знам какво е да се натъпча в нея, но и закъснявам вече неприлично за пореден път.
Един час преди края на работното време. Нямаме пак интернет. За пореден път деветият ми котешки живот виси на косъм в купчина папки. Излизам да пуша. Заставам на сянка и се опитвам да си докарам котешко спокойствие и мъдрост. Колегата отива да си купи нещо за хапване. Пропусна обяда. Докато върви грациозно по павираната улица се опитвам да го изгледам мръснишки. Засрамвам се. Черна котка пресича улицата. Когато вече сме се прибрали му казвам прозрението си - че лошият късмет ще остане зад гърба му, защото черна котка е пресякла пътя му, когато вече е отминал. Прозвучах като истинска вещица и като истинска вещица ме почерпиха с вафала. Обнадежди се като че ли хубавецът. Тежаха му някои неща. Искам предсказанието да се сбъдне. Не защото просто съм добра, а защото искам да съм вещица.
Преминавам на път за вкъщи по тротоара при оградата. Коткака и нейните торби ги няма. Или са се дематериализирали напълно, или - още по-интересно! - някой ги е махнал от там.
Бързам да запиша тази котешка история. Решавам да го направя в тоалетната. Тази творческа формалност се проваля. За целта трябваше да имам запек или поне казанчето да работи. Довършвам финала с изчезналата котка и нейните торби, седнала на неоправеното си легло. Поглеждам часовника. Не закъснявам за зъболекар.
Деветият живот на моя зъб виси на косъм. Идната неделя ще го допретрепем. Може би ще бъде подарен на котката, ако при инцидента е имала избит зъб. Но се съмнявам, че ще й потрябва 6-7ми долен десен кътник. Май зъбът ми ще ме чака "там" и разликата между моето озоваване до оградата и неговото няма да съществува, а той ще е бял и блестящ на юлското слънце.
Онази сутрин котката лежеше издута и леко разпиляна на асфалта. Като съборена пенсионерска торба пълна с червиви ябълчици, донесени от село. Колите я заобикаляха. Да я бяхте заобиколили, докато беше жива! Или по-добре всъщност, че не се случи някой добряк за малкия инцидент, та да претрепе себе си, че и някой друг. А и никога котешкият живот не е струвал колкото един счупен фар или смачкана ламарина. Един стар и добродушен котарак беше убит на село, защото беше заклещил безнадеждно главата си в пластмасова тръба и мятайки се беше потрошил няколко корена корнишони.
Вечерта някой беше пренесъл или метнал котката в тревата под дръвчето до оградата. Днес гледам и изоставените Кауфланд торби са там до нея. Навремето, когато откриваха "евтиния" хипермаркет можеха да се видят такива торби на още 2-3 места. Хората се награбиха като невидели, но някои не можеха да си отнесат всичко. Тогава пак беше жега. А сега сме вече научилисе, че няма келепир. Колкото и да тежат торбите, ние бедняците без коли, си ги мъкнеме стоически. Но днес тези свръх купени торби послужиха чудесно за котешката панахида. Самите те бяха загинали на 13-14 юли в дните на откриването и великото потребителско стълпотворение преди две години. Там в котешкия рай разликата във времето на озоваването на торбите и котката до оградата не съществува. Никой не пъди котката от торбите. Всъщност даже само торбите са се разложили и цял куп охладени пилешки бутчета, затоплени леко от юлското слънце, са сега на котката.
В този ред на идилични мисли се омайвам и от прииждащите чисти по понеделнишки коли, блестящи и горди на слънцето, като котки след сутрешния тоалет. А отвътре ме гледа с котешко диво и абсолютно желаещо любопитство чист и спретнат по понеделнишки хубавец. И в този поглед аз съм мимолетната и най-съкровена негова мечта. Иска да ме целува бавно и дълбоко от долу до горе. За кратък миг изниква въпросът: " Боже, това момиче - моята принцеса, моята мечта - защо виси по спирките?!". Хубавецът обаче не долавя тази мисъл, защото отминава бързо. Иначе би спрял, за да седна завинаги до него.
Маршрутката ме подминава също. Тайно се радвам, защото знам какво е да се натъпча в нея, но и закъснявам вече неприлично за пореден път.
Един час преди края на работното време. Нямаме пак интернет. За пореден път деветият ми котешки живот виси на косъм в купчина папки. Излизам да пуша. Заставам на сянка и се опитвам да си докарам котешко спокойствие и мъдрост. Колегата отива да си купи нещо за хапване. Пропусна обяда. Докато върви грациозно по павираната улица се опитвам да го изгледам мръснишки. Засрамвам се. Черна котка пресича улицата. Когато вече сме се прибрали му казвам прозрението си - че лошият късмет ще остане зад гърба му, защото черна котка е пресякла пътя му, когато вече е отминал. Прозвучах като истинска вещица и като истинска вещица ме почерпиха с вафала. Обнадежди се като че ли хубавецът. Тежаха му някои неща. Искам предсказанието да се сбъдне. Не защото просто съм добра, а защото искам да съм вещица.
Преминавам на път за вкъщи по тротоара при оградата. Коткака и нейните торби ги няма. Или са се дематериализирали напълно, или - още по-интересно! - някой ги е махнал от там.
Бързам да запиша тази котешка история. Решавам да го направя в тоалетната. Тази творческа формалност се проваля. За целта трябваше да имам запек или поне казанчето да работи. Довършвам финала с изчезналата котка и нейните торби, седнала на неоправеното си легло. Поглеждам часовника. Не закъснявам за зъболекар.
Деветият живот на моя зъб виси на косъм. Идната неделя ще го допретрепем. Може би ще бъде подарен на котката, ако при инцидента е имала избит зъб. Но се съмнявам, че ще й потрябва 6-7ми долен десен кътник. Май зъбът ми ще ме чака "там" и разликата между моето озоваване до оградата и неговото няма да съществува, а той ще е бял и блестящ на юлското слънце.
пак на село, но то не пречи и в града да е.. като котката видяла кремвиршите на чешмата и захапала единия. .убили я, как така ще яде от храната им..така че за това че е затрило животинчето няколко краставици и е било до там - просто говори за някои черти от характера ни..които проявяваме и към хората но няма как в тази груба форма - там се слагат кадифени ръкавици.
цитирайно да не задълбаваме в тази посока...
Такъв е животът за съжаление от самото начало на човечеството... можеше и ние да сме се родили и развили като изверги и да сме от другата страна на барикадата във вечната борба между доброто и злото и отвъд нея дори... най-мъдрото по случая е "Прости им, Господи, те не знаят какво вършат!"
Аз бих казала "Прости им, човече, такава роля име е отредила случайноста и такива са ...Налага се да живееме с тях, пък дано успееме с реализацията на нашата роля ако е тя добротворна мисия - докъдето може, в т.ч. и с борбата за хармония в самите нас...всеки с багажчето си....
и все пак любовта си остава най-красивото нещо на света... горко му на злия, каквото и да наизмисли е далече от истината за красотата в живота.... жалко, че така ще го изкара свински! а друг живот няма!
цитирайТакъв е животът за съжаление от самото начало на човечеството... можеше и ние да сме се родили и развили като изверги и да сме от другата страна на барикадата във вечната борба между доброто и злото и отвъд нея дори... най-мъдрото по случая е "Прости им, Господи, те не знаят какво вършат!"
Аз бих казала "Прости им, човече, такава роля име е отредила случайноста и такива са ...Налага се да живееме с тях, пък дано успееме с реализацията на нашата роля ако е тя добротворна мисия - докъдето може, в т.ч. и с борбата за хармония в самите нас...всеки с багажчето си....
и все пак любовта си остава най-красивото нещо на света... горко му на злия, каквото и да наизмисли е далече от истината за красотата в живота.... жалко, че така ще го изкара свински! а друг живот няма!
съгласна съм с теб. Днес обаче, по повод това че търся стопаните или вече място на кокерчето което намерих, едни приятели ми казаха, че би трябвало да не му се меся в съдбата, и че по този начин преча на : Така е трябвало да стане. Друг е въпросът че кокерчето досега сигурно щеше да го е ударила кола с това пресичане. Та, аз не смятам така. Ако можеш с нещо да помогнеш, помогни на по-слабия. Само че съм се убедила и в друго - ако не ти искат помощта, не я давай-това за ближните ни. Не лично на мой гръб, но имам такива примери:)
цитирайамиии трябвало така и онака да постъпиш - дръжки... станало е каквото е станало , постъпила си, както си избрала да постъпиш :-))) аз лично много се радвам, че кокерчето е попаднало на тебе!!а относно ближните имам цял куп примери за направи добро - изяж... дърво!! но пък имам и достатъчно други примери за добрини на други хора и често пътищата на случките и чудесата са неведоми... пък и аз съм свиня понякога.... съдбата е тук и сега ... човек също я твори.... е има някои условности биографични, които невинаги са преодолими и могат да се приемат са някакъв вид неумолима съдба...
цитирайна същото място видях ударена котка с разкървено носле и без око... май беше същата ... ми изчаках си маршрутката за работа и я оставих на по-друга съдба.... веднъж пък пак в същия район се зарадвах на една, то пък като я погнаха кучетата.... та можеше и аз да отнеса нахапване... мисля, че не успяха да я стигнат ... ама милата и тя ми се зарадва и това й направи бягството по-трудно
цитирайс лекарство .. мъчителна смърт след това...поради голяма глупост.... сега и да спася 101 далматинци точно това кученце няма да се възроди.... тежък урок!
не се грижех навремето добре и за дворните си любимци... бяха като концлагеристи горките....
СЛУЧИ СЕ. НЯМА ВРЪЩАНЕ.занапред да видиме какво ще се случва. животът е най-ценен. А ЕЖЕДНЕВНО КАТО СИ ТРОВИМЕ НЕРВИТЕ ВЗАИМНО НЕ Е ЛИ СЪЩО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ ЖИВОТА?
цитирайне се грижех навремето добре и за дворните си любимци... бяха като концлагеристи горките....
СЛУЧИ СЕ. НЯМА ВРЪЩАНЕ.занапред да видиме какво ще се случва. животът е най-ценен. А ЕЖЕДНЕВНО КАТО СИ ТРОВИМЕ НЕРВИТЕ ВЗАИМНО НЕ Е ЛИ СЪЩО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ ЖИВОТА?
аз си имам моя изградена философия за тия неща, и мога да ти кажа, че е на база видяното от мен като се върна години назад. Знаеш ли, оказва се че принципът Направи добро и го хвърли в морето, един ден то ще се върне при теб, действа безотказно, макар и не винаги от същото място. А и животинките, на които съм помогнала, дори да ми е носило дискомфорт понякога, поради това че е трябвало да се боря с нещо или някой си, ми е носило много повече, нещата са се връщали, и е нямало как да не ме наведат на тая мисъл:) Същото твърдя и за другите хора - явно няма нищо, което да е се"напише" в пространството, за зло или за добро. А ти не се коси дали си убила животинчето по този начин - направила си го от незнание, и с мисъл за добро. Не че това успокоява много, но човек трябва да се примирява със себе си и да си прощава. Да, в природата е така:) Силният се опитва да изяде по-слабия - трябват му бързи крачка и съобразителност:))))
цитирайЗа хубавото писмо! Много е позитивно и много ме подкрепи. Даже не подозираш колко много! Започнах по едно време да се кося, че съм изпаднала в откровения, но ето че си е заслужавало!!!
А вчера установих, че котката от постинга пак се е върнала!!!! Под дръвчето.... Просто е спаднала милата и не се забелязва...Имаше и една в Младост 2. Колите не я бяха заобикаляли и беше станала на стикерче за асфалт - шарена котка..
Надминах и Хъкълбери Фин по история с умрели котки.... Май трябва да прекръстя постигнга Умрели котки или Гробище за улични любимци... :-““““
цитирайА вчера установих, че котката от постинга пак се е върнала!!!! Под дръвчето.... Просто е спаднала милата и не се забелязва...Имаше и една в Младост 2. Колите не я бяха заобикаляли и беше станала на стикерче за асфалт - шарена котка..
Надминах и Хъкълбери Фин по история с умрели котки.... Май трябва да прекръстя постигнга Умрели котки или Гробище за улични любимци... :-““““
и аз тук, му бест (ще пробвам и аз в тоалетната някой път, когато...))
цитирайайде да си говорим вече за живите:)
Иначе, аз обичам поравно и животинките и хората, но в никакъв случай животинките по-малко. Я, някой измяука май:)!
цитирайИначе, аз обичам поравно и животинките и хората, но в никакъв случай животинките по-малко. Я, някой измяука май:)!
толкова романтично и еротично пишеш.....
на мен под душа ми хрумват обаче чалга хитове!!! на никой да не казваш!!!
цитирайна мен под душа ми хрумват обаче чалга хитове!!! на никой да не казваш!!!
ще ровя тия дни из пожълтелите страници или в душата за н"нещо нежно" или "нещо весело" пак.... :-))))
цитирайкоки се чувства все по-най. Отначало лаеше , после виеше..сега вече още малко и да налети на едно куче, което реши да ме подуши, то беше със стопанина си де. Та си влезе в ролята на пазач искам да кажа. Привързва се, глезондри се, аз му викам летящо куче, защото навън така скача че ушите му летят и имат собствено поведение във въздуха, много е смешен:)
цитираймного се оживи темата!! образ!!! настоящето ни дворно куче имаше такива наклонности.... да подскача като топка тинк-тинк-тинк...пък е сравнително голямо на ръст... ама си няма такива уши... то е ловно.... мисля, че е кръстоска от два вида гончета.... май с кокерите имат сходства.... и те са ловна порода брадчеди... и нашите концлагерити като няма какво да правят копаят лудо огромни кратери около къщичката си....
цитирайа гончетата какви артисти саааа... не знам как някой не се е сетил да ги вземе в кучешкия драматичен театър.... имахме много емоционално такова... още от малко така се вайкаше - нищо общо с виенето и лаенето... имаш чувството, че говори, ама такъв драматизъм вадеше в Народния да му завидят и с тия влажни големи черни очиии... аба аба абаааа
цитирайимах две жълти всъщност... едното си умря от старост, тръгна след мене от при една къщичка до училището, където продаваха пици..трети клас бях... беше фъстък един и аз му давах пица.... после една жена дойде да си го иска, пък дядо ми го изтъргува за шише ракия, доколкото помня... дълго време не можеше да си отгледа потомство... и онова кученце, дето го убих беше много жизнено и таман се появи да замести това.... имаше голям тумбак и помислих, че има глисти..... и му дадох лекарство... някакво течноооо... от ветиринаряяя, ама не за кучетааа.... много се беше мъчило ... ама не бях малка е това е глупостта....
..а другото жълто, за което се сетих... ми е още един грях ... как ми се иска сега да е с мене.... нещо изпостеля, окраставя... изпратихме го за пазач при по-лоши хора..... за пръв път куче с торбички под очите съм виждала... може да е имало някаква ужасна болест.... сега като се замисля....
страхотен пазач беше!!! голямо!! първите години беше и много силно и даже не жълто, а оранжево... като го донесохме 2-3 дни се кри в един парник, а аз седях с часове, докато се сприятелиме...намерихме го в една гора... добре, че майка му не ни сбара...
та такива страшни работи от концлагера....
като си имам собствен дом няма да е концлагер за животинките в него....
цитирай..а другото жълто, за което се сетих... ми е още един грях ... как ми се иска сега да е с мене.... нещо изпостеля, окраставя... изпратихме го за пазач при по-лоши хора..... за пръв път куче с торбички под очите съм виждала... може да е имало някаква ужасна болест.... сега като се замисля....
страхотен пазач беше!!! голямо!! първите години беше и много силно и даже не жълто, а оранжево... като го донесохме 2-3 дни се кри в един парник, а аз седях с часове, докато се сприятелиме...намерихме го в една гора... добре, че майка му не ни сбара...
та такива страшни работи от концлагера....
като си имам собствен дом няма да е концлагер за животинките в него....
затова ти казах че трябва да умеем да си прощаваме..не че сме били прави или не сме могли да изберем друг път. Но. Вече е направено. Прощаваш си, учиш се от грешките и продължаваш напред.
цитирайааа урокът трябва да държи влага..... не може да си продължиш съвсем с чиста съвест... но и не може да затънеш в отчаяние от непоправимото
цитирайнякой да пострада, за да нейно височество да се поучи!!!
цитирайказва, че всеки ден трябва да си казваш че се одобряваш и се обичаш. Това дали включва гузна съвест?:)
цитирайнаистина много помага!!!
ееее не гузна съвест, ама помнеща съвест....
между другото тези си точно грехове ги бях забравила в претрупантото си ежедневие и сред многото други.... но ти ме вдъхнови на тази тема и мога да кажа, че беше много хубава реакция, защото ги преосмислям нещата и им обръщам едно ново внимание. винаги се радвам да имам такива срещи с хората - срещи, които провокират, развиват и/или просто радват.
цитирайееее не гузна съвест, ама помнеща съвест....
между другото тези си точно грехове ги бях забравила в претрупантото си ежедневие и сред многото други.... но ти ме вдъхнови на тази тема и мога да кажа, че беше много хубава реакция, защото ги преосмислям нещата и им обръщам едно ново внимание. винаги се радвам да имам такива срещи с хората - срещи, които провокират, развиват и/или просто радват.
получава се страхотен диалог по сократовски :-)))))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1791