Последният философ беше добре дошъл винаги и навсякъде за Нефелния творец. Затова и не се притесняваше да наднича в записките му. И чудесно се ориентираше в целия хаос кой точно лист е този с новите нахвърляни, накъсани и недовършени хрумки на неговия приятел.Нефелният творец не обичаше да записва много, защото казваше, че в записването се губи повече от половината импулс. А като записваше пък не си разчиташе. И без това записваше все слабите си творения. Странни бяха тези "слаби творения". Не можеше да се каже, че наистина са слаби, нито пък силни. Не бяха и посредствени. Нефелният творец не обичаше и да редактира, но слабите творения се поддаваха на редакция по-добре според него. Когато ги редактираше - съвсем не си разчиташе.

Последният философ обичаше  да се разполага удобно и  да чете тези луди записки  в негово отсъствие. Много се изуми, когато прочете това. Не предполагаше, че чак до такава дързост стигат фантазиите и мечтите на този кротък невеличаещ се индивид, па макар да го беше виждал и в лудия огън на творческия гений. Във врящо и кипящо състояние Нефелният творец съвсем нищо не записваше и запомняше. Беше като лудо радио избухнало във внезапни емисии. Последният философ също не запомняше почти нищо, защото на свой ред избухваше и всичко имаше смисъл само в момента на изживяното. Това, което запомнеше, нямаше нужда да записва. Нямаше даже нужда и да го  човърка повече.


П О С Л Е Д Н И Я Т    Ф И Л О С О Ф

  "Последният философ е може би най-великият философ, появявал се досега. Не чете много. Не пише никак. Мисли много, но не на глас, а понякога и не наум. Говори само на любими и случайни хора. Говори на техния език и ако са глупави с нещо, помилва тяхната глупост. Мнението му не тежи. Неразбран и нечут си остава. Често съкрушаван словесно от четящите, пишещите и спорещите. Често съкрушаван словесно от глупавите, посредствените и ординерните. А вътре в подсъзнанието, душата и сърцето му ври и кипи философия по-мощна от ницшеанската, по-любяща от христианската, по-харизматична от хедонистичната,  по-достойна от сократовската и по-мъдра от еклисиастката. Там в стаята на неизказаните му мисли ще се роди отново философията. Четящите, пишещите и спорещите ще млъкнат за един миг от вечността и за пръв път няма да има какво да кажат. И всички ще разберат, че философията не е изчерпана и че този странник сред тях не е Последният философ от свършека на философията......всички ще разберат за миг себе си, но бързо ще забравят........защото много ще има за забравяне.....А последният философ едно няма да може да разбере - защо трябва да забравят? Защо да разбираш, но да не прощаваш?... Защо винаги така  е било и така да бъде?......"

                                                  ***************************************************************
Последният философ намери един чист измачкан лист и написа писмо на своя приятел. Закрепи го върху неговата нова записка. Не след дълго Нефелния творец се върна с две торбички. Беше ходил за хляб и кисело мляко. Много се зарадва на посещението. С усмивка изми натрупаните след 2-3 дни битова амнезия съдове, сгря от вълшебната си замразена пилешка супа и приготви последното степче пъпеш с последните останали ледчета във формичките плодчета.